Центрофугата на живота

Какво представлява нашия живот?

Раждаме се, плачем, храним се, спим, прохождаме, изучаваме света, опитваме го, дали е кисел или сладък. Тръгваме на училище, създаваме приятелства. Ставаме все по-умни, надпреварваме се по между си, кой ще получи по- високи оценки, кой ще забие по-красиво гадже.
След това идва времето на университета и ако притежаваме така необходимите качества за успех – а именно креативност, отговорност, лоялност, предприемачество и т.н. ще се сдобием с работата на живота ни.
И в един прекрасен ден се оказваме на така нареченото място „Центрофугата на живота„.
Влезли там в началото се движим бавно- раждането ни, после по-бързо – училище и университет и по-бързо съчетаването или разпределянето на нашето време между кариера и семейство.
И неусетно тя се завърта на хиляди обороти и в един определен момент ни изхвърля някъде далеч.

Това отпадане ни се отразява много  пагубно на нашата психика. Ние се чувстваме като изцедени, изтощени, чувствата са ни притъпени. И тъй като ни е неприятно ние всячески се опитваме да се излекуваме или да излезем от това състояние. Като се опитваме да се върнем отново към онзи режим на работа, който именно той ни е довел до това състояние.
Искаме пак да влезем в центрофугата. Но ние не осъзнаваме, че е за наше добро от време на време да ни изхвърли.
Да ни изкарва извън релси за да погледнем нещата от страни.
Да прогледнем на какъв ужас сме били подложени, в какъв омагьосан кръг сме се въртяли.

Стоейки отстрани и наблюдавайки това, което сме преживели ще намерим обяснение за тези наши страдания, които изживяваме в момента.

 Дали тази въртележка не потдържа нашия адреналин?
Дали тя не ни е давала стимул за живот?
Значи ли това, че ако не сме под стрес, под напрежение и забързани винаги без време сякаш не живеем достойно – както трябва?
Искаме да наблюдаваме нещата как се случват, да има темпо, да има движение, състезание.
Не трябвя ли нещата да се случват умерено?
Защо трбява да се чувстваме, като изцеден лимон след работа?

Колкото по-изтощени се чувстваме, толкова на по-високи обороти сме се въртяли.

Изхвърчането от центрофугата и излизането от стресовия ритъм на живот е едно провидение, едно обръщане към себе си.
Не намираме време за себе си, а намираме себе си във времето.

Ние сме тези, които си строим собствената центрофуга и пак ние си задаваме на какви обороти да се върти. Колкото по-високи са те, толкова повече ни расте егото. Доказвайки на себе си и на другите, че ние можем да се справим, че сме велики.
Едно безмислено състезание.

На кого е нужно?
Състезавайки се и оставайки в центрофугата ние губим себе си!
Губим свободата си!
Ние се превръщаме в центрофуга за хората около нас!
Регулирайте оборотите си!